Къща музей "Иван Вазов" - Сопот

Къщата музей "Иван Вазов" разполага с обширна колекция, която проследява основните етапи от живота на писателя. Тя включва неговите детски години в Сопот, където получава основно и класно образование, периода като помощник-учител в Калофер при даскал Ботьо Петков, както и следването му в Пловдив при Йоаким Груев в Епархийското училище. Ръкописите представят творчеството му от 1876-1877 година, когато като емигрант в Румъния създава първите си стихосбирки "Пряпорец и гусла" и "Тъгите на България", както и особено продуктивния му пловдивски период. Тогава публикува "Гусла", "Поля и гори" заедно с "Епопея на забравените", повестите "Митрофан и Дормидолски", "Немили-недраги" и "Чичовци", в допълнение към различни разкази. Споменат е и неговият престой в Одеса, отново като емигрант, където започва работа по най-превеждания български роман "Под игото". От 1889 година Иван Вазов се установява в София, където създава списанията "Денница", "Драски и шарки" и "Пъстър свят", романите "Нова земя" и "Казаларската царица", както и стихосбирките "Скитнишки песни", "Под нашето небе", "Легенди при Царевец", "Под гръма на победите", "Песни за Македония", "Нови екове", "Юлска китка", "Люлека ми замириса" и "Не ще загине". Неговите литературни постижения понякога затъмняват изключителния му принос към българския туризъм. Много преди 1895 година, когато е извършено първото организирано изкачване на Черни връх, Иван Вазов заедно с група от софийския елит достига до върха през Княжево и Златните мостове. Той не е посетил и описал само Витоша, но и Рила, Родопите, Средна гора, Вискяр и много други красиви местности. Характерно е неговото изказване след пътуване в Швейцария: "Пътувал съм из Швейцария, виждал съм Алпите със сините им езера и вечните ледници на върховете им, които се извисяват непостижимо високо в небето. Чужда ми е тази природа, и аз съм чужденец за нея. Възхищавал съм се, но не съм я обикнал. А България? Всичко тук ми е родно, близо до сърцето и душата. Всяка малка гора, долина, пролом или връх ми говорят на разбираем език, чувствам, че са мои, наши български, и аз съм техен, почти плът от тяхната плът, един въздух и едно слънце са ни сраснали... Всяка нейна красота ми е безценна, всяко нейно величие е по-голямо от мен и ме кара да се гордея."

Категории / Тагове

Информация

Отзиви